er

er I. pron pers 3 Pers Sg m той; Der Mann kommt zur Tür herein. Er setzt sich hin Мъжът влиза през вратата. Той сяда. II. er- продуктивна представка за образу- ване на глаголи с различни значения, срв.: 1. придобиване на дадено качество, на дадено състояние, напр. erblassen, ergrünen, erkranken ...; 2. постигане на резултат, край на действието, напр. erklimmen, erbitten, erkaufen ...; 3. начало на действието, напр. erblühen, erglänzen, erstrahlen ...

* * *

pron pers той